I don’t want to live forever
in this impossible city
where directions are perverted
the years furiously turn
and everything is incurable
where stairs are inverted
pyramids built upside down
steps lead nowhere
and streets turn in a circle
where yards have no entrances
corridors end in walls
and there are balconies
on which no one ever stood
where doors are made of stone
and windows closed forever
with their nothingness
opening inwards
I don’t want to listen to the voices of the walled
I don’t want to be walled
in this impossible maze
of false rebirth

(анти)Oмир

не искам да живея вечно
в този невъзможен град
където посоките са извратени
където неистово въртят годините
и където всичко е непоправимо
с обърнати надолу стълби
и наобратно построени пирамиди
със стъпала които никъде не водят
и с улици които се обръщат в кръг
с дворове в които не може да се влезе
и с коридори които свършват в стена
с балкони на които никой никога не е излизал
и със врати иззидани от камък
със завинаги затворени прозорци
и с нищото отворено навътре
не искам да слушам гласовете на вградените
не искам и аз да съм вграден
в този невъзможен лабиринт
на фалшивите прераждания